Тиха нощ, свята нощ…Но дали?Посвещавам този текст на Коледата, която изгубихме през годините.Онази, от която спряхме да черпим мъдрост и светлина.Задоволявахме се само с добро пазаруване и лош холестерол.Олтарите в душите си превърнахме във витрини.Маниерност, лицемерие и тотална забрава за това какво изобщо празнуваме.Клишета, инерция, банализми, поредни опити да избягаме от собствената си душа, защото страхът беше станал част от биохимията ни,от плътта ни,от духа ни.Навеждахме глави не от свян или уважение, а само защото ни беше шубе да срещнем погледа на собствената си болка.Без да осъзнаваме, че срещата с болката няма да ни убие.Но отказът да я погледнем в очите ще го направи.www.bulevardi.bg